Ели Динкова: Вгледайте се в емоциите си, да ги осъзнаете.

1. Коя е Ели - опиши се в думи!

Ако трябва да представя себе си във формална ситуация, бих започнала с това, че съм бизнес и организационен консултант. Започнах своя професионален път като консултант в Милано, след 5 години в бранша станах съдружник в консултантска компания и след още 10 се завърнах в България, където продължих в тази сфера. Работила съм, и работя и в момента, по редица проекти, свързани със стратегическо планиране, мениджмънт, организационно развитие, усъвършенстване на умения, личностно развитие, благополучие и психично здраве.

Ако трябва да се опиша, бих казала, че винаги съм била много смела, както в житейските, така и в професионалните си избори, не се плаша от промяната и обичам да излизам от зоната си на комфорт, защото именно извън тази зона се случва израстването. Водена от тази смелост, преди 7 години изместих професионалния си фокус от стратегиите и процесите към хората и тяхното поведение в организационен контекст. Всъщност, работейки като консултант, много отдавна бях разбрала, че най-важният фактор за успеха на един проект са хората, които участват в него. Ти, като консултант, можеш да разработиш най-добрата стратегия или да направиш перфектен дизайн на един процес, но ако хората не им вдъхнат живот, защото не са мотивирани, или се страхуват от промяната или просто нямат нужните компетенции и умения….  резултата винаги ще е посредствен. Така започнах да се и интересувам от коучинг. Но предизвикателството да започна да се занимавам с организационна психология и да стана част от екипа на Асес, дойде в една по-зряла възраст и всъщност точно навреме. Работата с хора изисква не само професионална, но и житейска зрялост.

2. Ако искаме да променим качеството си на живот, с какво трябва да започнем?

Усещането за качествен живот е нещо много субективно и то е различно за всеки един от нас. Общото, което ни свързва обаче, е може би чувството за удовлетвореност. Имаме усещане, че живеем качествено, ако постигаме важните за нас неща. В този смисъл бих казала, че ако искаме да променим качеството си на живот, трябва да помислим кои са истински важните за нас неща, да помислим за нашите ценности. Нашите ценности изграждат нашата система от вярвания а те ни водят към нагласи, към решения и към действия. Много е полезно човек просто да вземе един лист и химикалка, да се усамоти и да поразсъждава над въпроса „кои са най-значимите ценности в живота ми“?. Другото основно нещо е да се вгледаме в емоциите си, да ги осъзнаем. Ако ние първо не сме подредили ценностите и емоциите си, не сме създали солидна основа, върху която промяната да се изгради и да бъде трайна. Много хора погрешно мислят, че е достатъчно да имаме голямо желание и голям ентусиазъм за да започнем да се храним здравословно, да изкореним лошите си навици, да спрем да се ядосваме за нещо…. И желанието и ентусиазма обаче са крехки. Ако искаме истинска и трайна промяна трябва първо да поработим малко със самите себе си.

3. Кое всъщност е по-сложното и защо - да започнем промяната или да задържим баланса?

Всички знаем колко е лесно да се събудим и да си обещаем „от днес няма да пуша“ или „от днес започвам да спортувам редовно“ и дори да спазим това обещание за известно време. Да задържим баланса обаче, означава да сме си изградили една трайна основа в нас самите. Изграждането на тази основа изисква работа и последователност. А всяка работа е трудна, особено тази, в която трябва да оставим старите си модели, старите си навици. Ето защо задържането е нещо, което е по-трудоемко но усилието винаги си заслужава!

4. Може ли човек да бъде успешен в бизнеса си и нещастен в личния си живот. Къде се крие причината за това?

О да, разбира се, света около нас е пълен с такива примери. Щастието за всеки един от нас е различно но то е многофакторна величина, изградено е от множество различни аспекти, които трябва да присъстват заедно и в баланс. Придобиването на професионални компетенции и реализирането на кариерните ни амбиции е само една малка част от това множество аспекти. Ако пренебрегнем останалите ние допускаме един дисбаланс, който рано или късно ще усетим било като липса на нещо, било под формата на соматизации.

Има и нещо друго. За съжаление, съвременното схващане за успех е повече свързано с притежанието а различни изследвания, правени от психолози показват, че само един много малък процент от субективното усещане за щастие се дължи на притежанието. Да не забравяме, че усещането за щастие е пряко свързано и с усещането за психо-физическо здраве но за това ще говорим и на семинара, който предстои. 

5. Може ли Ковид пандемията да се окаже стимул за развитие на духовното в човека?

Определено да. Връзката не е пряка, косвена е, но я има. Тази пандемия ни накара да се обърнем към нас самите, изправи ни пред различни въпроси. Моята практика на коуч показва, че много хора решиха да използват този период за да подобрят уменията си. Други почувстваха необходимост от промяна в моделите си на поведение. Трети се изправиха пред по-екзистенциалния въпроса за това, какво дава истински смисъл на живота им. Аз категорично мисля, че това е един период в нашия живот, който бихме могли да използваме като възможност за развитие. Китайската дума и символ за криза означава едновременно „опасност“, но и „възможност“. От нас зависи кой вариант за осмисляне ще изберем.

6. И накрая- позволи ни да влезем в твоя ден! Как започва, развива и завършва един ден на Ели Динкова?

Моят ден започва винаги с едно дълго кафе. Най-образно мога да кажа, че сутрин е времето, в което подреждам енергията си а вечер е времето, в което си правя равносметка дали съм я изразходвала правилно. Гледам всеки ден да имам време за движение, спорт и здравословно хранене.  А иначе, денят се развива в работа, срещи, обучения, проекти…. Вечер обикновено е времето за мен, за моето семейство и приятелите. Нямам нещо фиксирано, което правя всяка вечер, но се старая да не се поддавам на умората и да изпълвам вечерите си със занимания, които ми носят смисъл и положителни емоции. Обожавам вечерите с приятели, обичам да готвя, обичам музиката, смеха и хубавите разговори.