Д-р Георги Мишев: Магията е свързана и с идеята за тайната, защото хората вярват, че ако я споделят, тя ще изгуби силата си
Откъде идва думата „магия“ и кои са хората, носители на магическото знание? Как водата се преплита с тайнствените ритуали? Възможно ли е тя да има памет?
Д-р Георги Мишев е професионалистът в областта, който може да даде всички отговори на тези въпроси. Член е на международното общество за етнология и фолклор, през 2003 г. той е стипендиант в Дрезден, където изучава „Приложна лингвистика” и „Антични заклинания” (при проф. Йохан Тишлер). През 2011 г. придобива магистърска степен по Защита на културно-историческото наследство в Република България в УниБИТ - гр. София. През 2014 г. защитава докторска дисертация на тема „Българската традиционна култура като информационен ресурс за магиката в антична Югоизточна Европа“ с научен ръководител проф. дин. Валерия Фол.
В професионалния му изследователски интерес са нематериалното културно-историческо наследство; традиционната обредност - представи и вярвания; древните култури на Средиземноморието, Балканите и Мала Азия.
Академия „Живей елегантно“ е мястото, което д-р Георги Мишев избира, за да предаде знанията си и да потопи в магичния свят своите курсисти. През март месец той ще бъде лектор на едно от най-актактивните обучения – „Магическата обредност – баене, магически обреди“.
Здравейте, г-н Мишев! Точно с Вас и то на 3 март имаме удоволствието да разговаряме за фолклора и магията в него. Какво всъщност представлява магията? Как и кога я усещаме?
Здравейте, за мен е удоволствие да разговаряме и още повече на такава интересна тема, каквато е магическата обредност в нашата традиционна народна култура. Съвсем умишлено уточнявам, че именно за магията в тази област ще си позволя да говоря, тъй като явлението „магия“ бива разглеждано и от много други гледни точки. В българската традиционна народна култура магията е възприемана като способност чрез притежанието на съответното знание и умение да се въздейства на света около нас и на света в нас по свръхестествен начин, т.е. да се предизвика желано въздействие в природата, в растенията, в животните, в хората. Това въздействие може да бъде благотворно или злотворно. Като благотворно магическо въздействие могат да бъдат определени обредните действия, които целят да предизвикат, съхранят или укрепят здравето, разбирателството, плодородието, добрата съдба (късмета, т.е. стечението на благоприятни обстоятелства), успешната търговия и други. На тях противостоят по цел злотворните магически действия, за които народът ни е вярвал и вярва, че могат да донесат болест, смърт, неразбирателство, проблеми от различно естество, безплодие и други. Усещането на такова въздействие според народа ни може да бъде нещо субективно, т.е. някой има чувството, вътрешното усещане или мнение, че е обект на магия. Това може да се базира на забелязване на поредица от събития – положителни или отрицателни. Често се сещаме за отрицателните последствия първо – често боледуване, поредица от неприятни случки – катастрофи, неуспехи и други. Валидно е също и обратното. Когато човек успява да избягва опасност, има добра реколта, а животните и нивите, които отглежда, са здрави и плодовити, то тогава също може да се говори за усещане на търсен ефект от извършено магическо действие, напр. магия за привличане, за урожай, за добър късмет и др.
Как се е променило през годините възприятието на хората за магия?
Възприятието за магия се е променяло и се променя и до днес, както се променя и възприятието ни за света около нас и в нас. В традиционната народна култура, която за удобство на учените е била разделяна на материална и духовна, такава ясна граница няма. Духовното и материалното се преплитат, предметите са също символи, а символите и невидимото може да приемат материална форма. Това важи и за магията. Дървени лъжици могат да бъдат само лъжици, но могат да бъдат и магия за любов или раздяла; сапунът може да бъде средство за измиване, но може да бъде и средство за предизвикване на болест и смърт. В традиционната народна култура преобладаващата представа е за магията като нещо опасно. Тя е опасна от една страна, защото задейства сили, които са надчовешки, но от друга страна е опасна и защото борави с невидимото, а там лесно нещо може да се обърка. Колко грешки и трудности имаме при манипулиране на видимия материален свят дори в обичайни битови дейности, например при обработка на дърво, на камък, на текстил, та какво остава при манипулиране и обработка на невидимото. В традиционната ни народна култура магията не е възприемана като енергии, скъпоценни или полускъпоценни камъни, не е визуализации, медитации и подобни практики. Тези представи и названия понякога съвпадат със сходни, но понякога нямат въобще паралели в народната традиция. Съвременното смесване в повечето случаи не означава никак обогатяване на народната традиция, а по-скоро създаването на един миш-маш, който вместо да бъде пъстър се превръща в безличен.
Възприятието за магия в народната култура е свързано със знание и умение. Най-често това знание се предава от човек на човек, от един, който има уменията, на такъв, който има природната предразположеност да усвои тези умения. Следването на тези познания и на наученото, дори до изключително педантично спазване на всеки детайл, е свързано с представата, че тогава магическото действие ще има ефект.
Кои са магическите практики на българите, които се практикуват и до днес? Изменили ли са се?
Трудно бихме могли да кажем кои са всички магически практики, които до днес са познати и се извършват. Това не е случайно, тъй като все пак магията е свързана и с идеята за тайната. Не само зловредните магически действия се пазят в тайна, а и благотворните. Не рядко това е поради вярването, че в противен случай те ще загубят силата си и няма да действат. До голяма степен са се съхранили знания за лични магически действия, които целят постигането на неща, които са вълнували и вълнуват хората винаги – постигане на здраве, на успех, на любов или съответно зловредните действия, които са мотивирани от също толкова човешки подбуди като завист, омраза и други. Промените, които настъпват в магическите обреди, са нещо нормално, тъй като и традиционната култура се променя, както се променяме и ние хората, а и светът около нас. Друг е въпросът как настъпва тази промяна, с какво се съобразяват тези промени и до каква степен са те. Нормалните промени, които са естествени и адаптивни, са от типа на замяната в обред на въглена с клечка кибрит. Това е един вид промяна, която е обоснована и запазва до голяма степен първичната символика.
Друга е грубата и разрушаваща промяна в магическите практики. В днешни дни наличието до информация и достъпът до такава са изключително големи, но това не е напълно валидно за качеството. До голяма степен ние като народ сме позабравили традициите си, за което голям принос има епохата на социализма с нейната атеистична идеология. Магическата и религиозната обредност според атеистичната идеология са една и съща заблуда, която трябвало да бъде изкоренена. Разбира се множество вярвания и знания са съхранени и са били практикувани в тайна. Общото ниво на знания обаче по тези теми е дотолкова ниско, че лесно в днешни дни като традиционни обреди и вярвания биват представяни и популяризирани нови явления, които дори в някои случаи са и авторски. Копнежът и необходимостта на човек да общува с духовния свят, а магическата обредност е част от този свят, са още една от причините хората, които не познават достатъчно добре темата, да бъдат подвеждани с променени, подменени или новоизобретени обреди и вярвания, на които се приписва някаква историчност, каквато те нямат.
Всъщност как се предава магията? Кои са носителите на знанието?
Различни са начините, по които според известната ни информация става предаването на магическите знания и умения. Обръщам внимание в случая на знания и умения, защото са необходими и двете неща. Само знаенето – на думите, предметите, действията и т.н., не са достатъчни според народната представа, а са нужни и уменията, които се развиват при наличие на съответната природна предразположеност – „да му е дадено“, както казват някои възрастни хора. Необходимостта от предаване показва колко е важна според народната представа връзката учител-ученик. Това се потвърждава и допълнително с факта, че при някои от обредите по предаване се споменава именно преминаването на тези способности от единия в другия – „...от мене в тебе да иде...“ казва посвещаващият на новопосветения. Много разпространен начин за предаване е споделянето на хляб между посветителя и посвещавания. Споделеният хляб е споделяне на способността и в много случаи опитният магьосник или лечител казва, че на новопосветения силата ще бъде по-малка докато учителят е жив. Следващият важен момент е даването на разрешение. Често срещана е представата, че опитният магьосник/лечител трябва да даде разрешение (използва се и думата от турски произход „изин“), за да има правото новопосветеният да практикува. Носителите на тези способности (знания и умения) са наричани в традиционната ни народна култура с различни названия, но най-разпространените са баяч/-ка, магьосник/магьосница. Баещите са възприемани като положителни, защото мотивите и целта на техните обредни практики са изключително такива – да лекуват, да предпазят. Важен момент е, че те не изискват заплащане за лекуването, нямат право да вземат пари, да определят такса, но традицията повелява да се остави нещо, да се отплати човекът, като оставя тази отплата на земята, а не в ръка. Отплатата може да бъде под форма на парични средства, но може да е и с различни подаръци. При магьосниците ситуацията е по-различна, защото те могат да бъдат възприемани като положителни и като отрицателни, според целите, поводите и методите, които прилагат в своята практика. Вещицата е изключително и само негативен персонаж в народната ни култура и въпреки че в корена на думата е представата за вещ, знаещ човек, то акцентът е, че това знание и вещина се използват изключително и само с негативна и/или егоистична цел.
Има ли тайнствени практики, малко познати днес? Споделете ни най-изумителната, с която сте се запознавали по време на своята кариера.
Има множество тайнствени практики, но поне за мен една от най-тайнствените и архаични такива е т.нар. „Сваляне на луната“, което е дотолкова тайнствено, че е превърнато в приказен мотив, но същевременно е съвсем реално обредно действие, което не сваля наистина луната, но се вярва, че нейната сила слиза на земята и може да се използва от магьосника за различни цели – положителни и отрицателни.
Къде е мястото на водата в магията?
Ролята на водата в магическите практики на българите е голяма. Не е случайно, че в нашия фолклор има множество различни названия на водата според някои нейни обредни роли. Така има лява, цветна, неначената, отвърната, крадена, мъртва, мълчана и други.
Истина ли е, че водата има памет?
Не бих могъл да отговоря на този въпрос, тъй като е от компетенцията на други науки, които изследват тази тема. Ако трябва да отговоря от гледна точка на представите в традиционната ни култура, то до известна степен отговорът е утвърдителен. Не случайно, ако в дома почине човек, то налятата вода, която е била в къщата, се излива и се налива нова. Представата, че водата може да бъде вид преносител на емоции, на чувства, на внушения, съществува и в народната традиция. Това е свързано обаче с конкретни обредни действия и заклинателни формули, а не с просто изричане на желания или други личновдъхновени думи над водата с вярата, че реченото ще бъде сторено. Нека не бъркаме обаче самовнушението и други практики с магическата обредност, която може и да има такива елементи, но е носител и на много повече.
Предстоят няколко Ваши курса в Академия „Живей елегантно“. Съвсем скоро, на 11 март, ще се състои и мастър класа „Магическата обредност – баене, магически обреди“. Материята е доста интересна. Какви знания искате да предадете на своите курсисти?
В никакъв случай това не е обучение по практическа магия, но е обучение на практическо разбиране на основите на народната магическа обредност. Бих искал да запозная аудиторията с някои основни елементи на българската народна магическа традиция. Някои от тези моменти, на които ще се спра, по-обстойно коментирахме и в нашия разговор тук – кои и какви са хората, които според народната вяра имат магически способности, как ги придобиват, как ги прилагат и защо ги прилагат; защо не всеки може да бъде магьосник или баяч/-ка; защо народът ни е уважавал едни от носителите на тези способности, а е заклеймявал другите? На тези и на още някои въпроси ще си отговорим на този курс и след него.
Кой е най-ценният коментар, който сте получавали след свое обучение?
Той е подобен на това, което ни е оставил Гьоте като послание, а именно, че човек вижда толкова, колкото знае. Отзивът, че някой е успял да види повече от света, защото е научил повече, е един от най-ценните коментари, които съм получавал.
Днес е 3 март – Националният празник на България. Какво послание бихте искали да отправите към всички хора?
Древните са казвали, че празниците са спирките по пътя на живота. По време на това спиране от ежедневието и намиране на време за празнуване, почитане, припомняне, бих пожелал на всички нас да бъдем способни да помним миналото без да живеем в него, да гледаме към бъдещето като пренесем поуките от миналото и да бъдем достатъчно грижовни към настоящето, защото нашият човешки живот тук сега е времево ограничен. Всички ние разполагаме с еднакъв брой часове в денонощието, но от нас зависи какво ще направим в този брой часове и нека използваме това наше кратко време тук, за да живеем осъзнато, отговорно и съзидателно...а защо не и елегантно.
