ЖЕНАТА В БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИОННИ ПРЕДСТАВИ
Анелия Милушева е дамата, която може да отговори на всички въпроси в тази сфера. Тя е етнолог, организатор на събития и работни ателиета, свързани с традиционната българска култура и лектор на срещи с фолклорна насоченост. Автор е на две книги и е носител на международни призове и награди, включително вписване в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно насредство на човечеството.
Дни преди нейната лекция на тема „Българката в традиционната обредност“, която ще се проведе на 22 март, решихме да попитаме въпросите, до чиито тайни отговори винаги сме искали да достигнем.
Имаме удоволствието да поговорим с Вас дни преди да се състои специалният Ви клас „Българката в традиционната обредност“ в Академия „Живей елегантно“. Всъщност каква е жената в българските традиционни представи – нейният фолклорен образ?
Българката има самочувствието на красива жена и аз смятам, че това е съвсем основателно. Обаче, неоспорим факт е и относителността на понятието за женска красота. Съществуват множество модели, оформени при различни народи с различни култури. Също така, идеалът за красива жена е исторически обусловен и зависи изцяло от епохата, която го създава и в която той се реализира. Та, красивата българка от традиционната ни култура се различава от днешната красива българка. Всъщност образът от миналото има два основни пласта. От една страна стои нереалната „неродена“ мома и ефирната самодива, а от друга – плътният образ на жената в живота. Въжделенията за красавица прекрачват от реалността във вълшебния свят, но и се връщат обратно стабилно свързани с женствеността и плодовитостта. Възпятата в песните българка от миналото е със снага „тънка топола“, очи „черни череши“, гайтанени вежди и коса коприна. Освен външните белези, красавицата е трябвало да притежава задължително и нравствени добродетели.
А каква е действителността?
Действителността е, че много тънката снага не е съвсем търсена реално, защото може да е и знак за болест, а красивата жена, според традиционната ни култура трябва да е задължително със здраво тяло, събрало всички изисквани данни, за да изпълни своето предназначение – майчинството.
Какво не знаем за българката от едно време?
Не съм сигурна, че е до незнание, по-скоро не си даваме сметка за много неща от онова време, за онзи бит и начин на живот. За да бъде красива една жена, то тя е трябвало да го постигне до известна степен сама. Да ушие и украси дрехите си, да пази кожата си бяла, дори работейки на нивата, да реши и пази косата си и т.н., наред с всичките си други домашни задължения. Грижата за тази красота е особено важна в периода на съзряване на момичето, до неговото задомяване.
Кой обаче е най-големият мит за нея – нещо, което всички сме чували и вярваме, но е измислица?
Не мога да определя нещо конкретно като измислица, още повече, че този идеал за женска хубост е достигнал до нас най-вече чрез устното фолклорно творчество – песни, приказки, легенди и т.н. Т.е. всичко би могло да е измислица или да е изкривено през призмата на лични предпочитания. Всички сме чували за претенциите на свекъра и свекървата към бъдещата снаха и по отношение на нейния външен вид и красота, но всъщност доста често в реалния живот една такава притегателна сила за чужди мъжки очи, женска завист, уроки и т.н. може да е и проклятие или поне ежедневна тежест както за жената, така и за нейните близки.
Какво е имала българката тогава, а няма сега?
Имала е изключително строги правила, задължения, забрани и условности, с които да се съобразява както по отношение на външния си вид, така и по отношение на живота си като цяло. Човекът от нашето традиционно минало е част от социума, а не отделна индивидуалност. Днес сме свикнали да се съобразяваме на първо място със собствените си желания и интереси. Например аз ако реша да си облека ярко червена рокля, защото червеният цвят ми е любим и ми отива, няма да взема предвид годините си и това, че според традиционните норми възрастта ми не го позволява.
Ценностите променили ли са се?
О, да, и още как. Ценностната ни система днес е малко по-различна, както и възпитанието, въпреки че често претендираме за дълбоко вкоренени и съхранени морални устои. Моралът днес е по-скоро личен избор (винаги в някакви граници, разбира се), а обществото често е доста толерантно дори към изключенията, докато само преди 100 – 150 години, ако член на дадена група изразява и отстоява личен избор, който е в противоречие с ценностите на групата, то несъответствието веднага автоматично се заклеймява, а човекът се отхвърля, прогонва и изключва от колектива.
Да поговорим за това какво е използвала българката някога, за да подчертава красотата си. Какво представлява народната козметика?
Красотата – ценена, уважавана и желана е била и грижливо пазена. Светът на българката от традиционната ни култура в много отношения е магично осмислен. В тази връзка опасно незримото е част от живота. Всеобща е вярата в силата на лошия поглед, от който се погрознява, разболява, дори умира или т.нар. уроки. Хубостта естествено е най-примамлива за лошите очи. Силният страх от невидимите зли сили, способни да погубят женската красота, създава доста предохранителни мерки, които традиционната жена стриктно спазва. Прибавянето на скилидки чесън, сини мъниста, червени конци, парички и висулки (в някои случаи дори пера от птици, зъби от животни, черупки и др.) към украсата на облеклото са почти задължителни. Металните накити – гривни, гердани, обеци, пафти и т.н. също са част от защитния арсенал на годениците и младите булки. Шевичната украса на носиите, която днес приемаме предимно като красива декорация, има също такава изключително важна апотропейна функция. Естествено, че в желанието си да съхранят красотата си жените са прибягвали и до козметика, както я наричаме днес. Използвали са често рецепти от народната медицина и билкарството като различни мехлеми за омекотяване на кожата, помади и билкови отвари.
Има ли ритуали за красота, приложими и днес?
Ритуалите за красота на българката от миналото са част от празнично-обредния календар. Така например на Тодоровден миенето на женската коса е задължително, за да бъде тя дълга и здрава като конската опашка. Добавянето във водата на шепа сено, билки като босилек, мента, чубрица и др. или такива, събирани на Еньовден, кобилешко мляко, пъпки от плодни дръвчета, сребърни монети и т.н. подсилва магията на обреда. Прилагането в чист вид на ритуалите от миналото биха изглеждали доста смешно днес, поради липсата точно на тази магична осмисленост. Едва ли някоя жена днес ще си посипе („засее“ подобно на нива) главата с жито или с 39 зърна ръж на Младенци и ще вярва, че това ще я избави от косопада и ще направи косата ѝ плътна и блестяща, най-малкото защото днес имаме съвременните научни знания и медицината. Това обаче не значи, че някои от ритуалите не биха могли да се пригодят и приложат днес. Магията си е магия, и тя работи, било то с мълчана вода на нова месечина, събран дъжд, змийска мас, отвара от лайка или магданоз.
Палите искрата у много хора за българския фолклор и изучаването му. Кой е най-хубавият коментар, който сте чували от човек, на когото сте предали знание в сферата?
За конкретен коментар не мога да се сетя, но винаги съм изключително щастлива когато след среща и разговор с мен хората имат много въпроси и желание за търсене на още информация. Продължавам да твърдя, че традиционната българска култура е преди всичко знание, а не някакви позабравени бабини неща от миналото. Нито са толкова лесни за разбиране, нито всяка баба ги знае, защото днешните баби не всичко са имали възможност да преживеят и усвоят по ред причини. Приканвам всеки, имащ по-силен интерес към онова време и онази култура, да потърси събраното, съхраненото и достигнало до нас, вече написано, знание от първите ни етнографи. Литература има, просто тя често не е в интернет, а по лавиците на библиотеките.
На 22 март ще се проведе класът „Българката в традиционната обредност“. Кое е най-важното послание, което искате да предадете на вашите „ученици“ в този ден?
Да не забравят, че българката е красива жена и очарованието, което носи ѝ е вродено изначално. Да търсят знанието и смисъла от миналото. Да, доста неща вече са отживелица и би било наивно, и глупаво сляпо да вярваме и следваме старите поверия, забрани и ограничения. Те са вършели своята работа преди като са внасяли ред и спокойствие в живота на хората, и са обяснявали света им. Днес по-лесно получаваме отговори за реално случващото се, без да е необходимо да треперим до полуда от отвъдни създания, змейове и самодиви. Но посланието, което бих искала да отправя е, че за да живеем по-осъзнато трябва да се постараем да пренесем от миналото простичкият смисъл на съществуването, това, че всеки е зависим от другия и от природата, от земята, която ражда живота, в което пък се крие цялата житейска красота. Също така, винаги приканвам към отговорно отношение към задължението да се съхранява и предава към бъдещите поколения уменията, знанията и мъдростта на дедите.
Ако искате да научите повече за ролята на българката в различните обичаи и обреди запишете се за лекцията на Анелия Милушева „Българката в традиционната обредност“.
